Дани Даян: Изкривяването на истината за Холокоста е по-опасно от отричането му

AV 18:08:31 26-01-2022
NS1806AV.011
Израел - Яд Вашем - Холокост

Дани Даян: Изкривяването на истината
за Холокоста е по-опасно от
отричането му


София, 26 януари /Пламен Йотински от БТА/
По повод Международния ден в памет на жертвите на Холокоста брифинг по въпроса даде Дани Даян, председател на Световния център за възпоменание на Холокоста Яд Вашем.
В началото на брифинга той уточни, че въпреки че Яд Вашем е създаден с решение на Кнесета, мемориалният комплекс не е държавна, а независима, автономна институция. Т. е. че той не представлява държавата или външно министерство, а мемориалния комплекс и самия себе си. Това уточнение Даян направи , за да не се приемат неговите изявления като официална позиция на израелската държава.
"Добрата новина е, че гръмогласното отричане на Холокоста се превърна в маргинално явление. Спомням си 80-те, 90-те години, когато имаше интелектуални кръгове, едва ли не училище за отричане на Холокоста. Днес на света няма сериозен лидер, може би с изключение на Иран и няколко други страни - сериозни интелектуалци, журналисти, които да казват, че Холокостът не се е случвал, че не е имало газови камери в Аушвиц или че милиони евреи не са били избити в Европа по време на Втората световна война."
По думите му отричане на Холокоста , естествено, присъства в лунатични кръгове в социалните мрежи, "но там може да се намери всичко".
Даян обърна внимание и на лошите, както ги нарече, новини.
Като такава посочи извънредно сериозна комбинация от два други феномена - изкривяване на истината за Холокоста и съживяването на Холокоста.
"Проблемът с изкривяването е, че това явление е изключително добре организирано и пропагандирано. Причината за това - в много от случаите - е, че това идва или от правителства, или от много силни социално-политически групи. Има няколко варианта за изкривяване на истината за Холокоста. Най-често срещаният е, когато страни заявяват, че да, Холокостът е съществувал; разбира се, че 6 милиона евреи са били избити от нацистка Германия; но в моята страна всички бяха с евреите, нямаше никакви колаборационисти, ние бяхме жертви. Това не е вярно", казва Даян.
Вторият подход за изкривяване на истината за Холокоста се състои в това да се говори, че Холокостът не е бил насочен изключително срещу евреите, а че те са станали жертва просто защото са били част от населението на дадена държава.
Според Даян изкривяването на истината за Холокоста не е по-малък проблем от отричането на геноцида срещу евреите през Втората световна война и дори е по-опасно.
"Отричането на Холокоста е просто абсурдно. Но изкривяването на истината използва много умно подбрани факти, извадени от контекста, за да се създаде едно въображаемо минало. И съм уверен, че ние в Яд Вашем ще бъдем пазители на историческата акуратност. Не само в името на историята, на историческата наука и на бъдещето, а в името на дълга, който имаме към жертвите."
Шефът на Яд Вашем осъди правенето на паралели между сега бушуващата пандемия от КОВИД-19 и Холокоста.
Даян призова - тъй като се намираме в последните години, в които все още имаме очевидци на случилото се по време на Холокоста - всички държави, институции, университети да отворят за свободно научно проучване архивите си, където има документи от Холокоста. "Понякога забравяме, че 6 милиона евреи никога не са могли да дадат своите свидетелства за това какво се е случило. Но документите, които се намират в архивите, са техните свидетелства."
"Не се намираме в Европа от 30-те години на миналия век. Има една разлика между нас и светът от онова време - и тя е, че ние сме хора с опит. Които със сигурност знаят до какви чудовищни измерения би могъл да се разрасне антисемитизмът, поради което дълг за всеки лидер, интелектуалец или журналист е когато се изправи срещу антисемитизъм да му се противопостави незабавно", бяха заключителните думи на Дани Даян.
Решението за провеждане на Холокоста е взето преди 80 години. На 20 януари 1942 г. във Ванзее (предградие на Берлин) се провежда среща под председателството на Райнхард Хайдрих с участието на 15 официални лица и представители на властите на Райха. Сред поканените са ръководители на СС, високопоставени членове на НСДАП и представители на различни министерства в нацистка Германия.
На тази среща Главното управление за имперска сигурност (РСХА) координира плановете за унищожаване по отношение на съответните министерства и власти. Хайдрих говори за включването на 11 000 000 евреи в нацистката програма за "Окончателното решение на еврейския въпрос". В протокола от конференцията във Ванзее е записано, че: "Поради войната планът за емиграция е заменен с депортиране на евреите на изток, в съответствие с волята на фюрера."
В резултат на срещата във вила Марлир е създадена мрежа от лагери за унищожение.
Геноцидът над евреите започва още преди конференцията във Ванзее. След нахлуването на Германия в СССР на окупираните територии са задействани специални подразделения "Айнзацгрупен" (на немски: Einzatzgruppen), чиято главна задача е идентифицирането и изтребването на еврейското население. Тези подразделения са подчинени на Райнхард Хайдрих. На 31 юли 1941 г. Херман Гьоринг подписва заповед за назначаването на Хайдрих за отговорен за "окончателното решаване на еврейския въпрос".
Няма документ, който да указва конкретно от кого, по кое време и по какъв начин е решено да се пристъпи към тоталното изтребление на евреите, става ясно от сайта на мемориалния комплекс "Яд Вашем". Много учени смятат, че подобна заповед никога не е била издадена в писмена форма: вместо това тя е била дадена устно от Хитлер или с негово знание през лятото на 1941 г.
От 60-те години на миналия век в употреба за геноцида срещу еврейското население, прилаган от нацистите, започва да се използва терминът Холокост. Терминът идва от гръцки език и означава жертвоприношение на животни - holos (цялото животно) изгаря напълно (kaustos). Латинската му форма holocaustum за първи път е употребена през 12-и век при описание на масови убийства на евреи.
Съдбата на евреите в Европа по време на нацизма варира в зависимост от страната, в която са живеели. Само около 10 процента от полските евреи оцеляват след Холокоста (от 3,3 милиона, колкото са били преди войната, оцеляват около 380 000). В някои от страните повечето от евреите са оцелели (в Италия и Франция около 25 процента от евреите загиват), в други страни еврейското население е частично унищожено (в Белгия 45 процента от евреите са убити), докато в други повечето от евреите са убити (в Нидерландия около 80 процента от евреите загиват по време на Холокоста). Повечето от евреите в Словакия, Унгария, Гърция и Югославия са убити от германците и техните сътрудници.
/ПЙ/
/НС/