AV 12:27:01 26-01-2022
HT1224AV.011
Награда "Сирак Скитник" - Красимир Мартинов - интервю

"Радио България" ще задълбочи градените с години връзки с наши сънародници в различни точки на света, казва
главният редактор Красимир Мартинов


София, 26 януари /Пепа Витанова/
Голямата награда "Сирак Скитник" - за значим принос в развитието на Българското национално радио през 2021 г., беше присъдена вчера на "Радио България", българското радио за чужбина. Създавайки висококачествени журналистически материали с информация за и от България на десет езика -
български, английски, немски, руски, френски, испански, турски, гръцки, сръбски, албански, "Радио България" е без аналог в медийното пространство.

В своя първообраз "Радио България" се появява на 16 февруари 1936 г. Днес то предоставя актуални новини в текст, картина, а от миналата година - и в звук за обществения живот, възможностите за работа и бизнес, за туристически пътувания и почивка, за значими културни и спортни прояви, както и за събития от България, представляващи интерес за чуждестранна аудитория, част от която могат да са и чуждите граждани, живеещи у нас или посещаващи страната ни. Най-големите почитатели на "Радио България" са българските общности в чужбина.

За миналото и бъдещето на "Радио България" - гласът на България по света, разговаряме с Красимир Мартинов - главен редактор на Главна редакция "Радио България" (от септември 2019 г.). Той е роден на 4 септември 1974 г. в София. Завършил е българска филология в СУ "Св. Климент Охридски", с втора специалност "Сърбохърватски език". Магистър е и по културен туризъм в специалността "Туризъм" на СУ. Още като студент започва да сътрудничи на БНР, а през 2000 година, след конкурс, е назначен в Програма "Радио България".

Следва цялото интервю:

- "Радио България" миналата година отбеляза 85-годишен юбилей. Разкажете за началото, как е създадена тази медия?

Красимир Мартинов: В своя първообраз "Радио България" се появява на 16 февруари 1936 г. - само 13 месеца след като радиоразпръскването у нас става държавна собственост, а българското радио, тогава - "Радио София", официално стартира своята дейност. Денят бил неделен и с помощта на късите вълни цялата утринна програма прозвучала за първи път в Европа, Северна Африка и Северна Америка.

Документите свидетелстват, че преди 84 г. предаванията за чужбина на националното радио са въведени първо на есперанто, а след 1 май 1937 г. - системно, пет пъти седмично, вече на френски, немски, английски и италиански език. През 1938 г. е създадена и нова форма, наречена "Специални предавания за определени евро страни". Особеното на тези програми е в предварителната им разгласа в страните, за които са предназначени. Разгласяването ставало чрез легациите и стопанските ни представителства в чужбина, с помощта на чуждестранни радиостанции и вестници.

В тези първи години на предаванията за чужбина, като автори и водещи са привличани нещатни сътрудници. Такъв е случаят с редактора от вестник "Ла пароль бюлгар" ("Българско слово") Жорж Милчев, който прави седмичните предавания на френски, както и с работещия в Дирекцията на печата Петър Увалиев, който подготвял програмите на италиански език.

Друг любопитен факт от историята на Радио България е, че след смяната на режима на 9.09.1944 г., предаванията на български език за чужбина са спрени. Излъчването им е възстановено едва в края на 50-те години на ХХ век, а емисиите са насочени основно към българската емиграция в Северна и Южна Америка, наричана от социалистическия режим "икономическа".

След демократичните промени от 1989 г. предаванията за чужбина на националното радио модернизират звученето си, като запазват мисията да бъдат посланици на страната ни по света. През 1992 г. програмата получава името "Радио България", а от 2004 година, напълно в крак с времето, изпреварвайки редица свои "посестрими", то започва да поддържа с текст, картина и звук на 11 езика (български, руски, английски, немски, френски, испански, сръбски, гръцки, албански, турски и арабски) собствена страница в интернет.

Наред с положителните промени, новото хилядолетие изправя екипа на Радио България пред редица перипетии, каквито са: спирането на излъчванията на къси и средни вълни през 2012 г.; закриването на арабската секция през 2016 г.; прекратяването на 24-часовия онлайн аудио поток (streaming) на български, английски, испански, немски, френски, руски, сръбски, гръцки, турски и албански език през 2017 г.

Предложението за преструктуриране на Радио България и "редуциране" на езиковите редакции до три среща мощната съпротива на журналистите, подкрепени от партньорите на медията, в лицето на международни организации, държавни институции, дипломатически мисии, европейски депутати, български медии в чужбина. Но въпреки съпротивата, през периода 2012-2017 г. тази програма на БНР беше постепенно доведена до унизителната позиция да бъде радио без звук (изключвайки програмата за турското малцинство у нас). През 2017 г. бяха окончателно прекратени звуковите предавания. Последствията от съкращаването на мрежите за разпространение и на финансовите и трудовите ресурси се усещат и в момента.

- Миналата година всъщност са направени първите стъпки по възобновяване на звуковите програми на "Радио България", които се разпространяват в Интернет чрез уеб сайта на БНР. Това е и в основата на номинацията ви за Голямата награда "Сирак Скитник". В какви посоки ще продължи развитието на "Радио България"?

Красимир Мартинов: Може да се каже, че БНР заговори отново на чужди езици през 2021 г., след 5 годишно прекъсване. В годината, в която отбелязахме 85-ата годишнина на първите предавания на българското радио за чужбина, "Радио България" възстанови звуковите си програми на 9 езика. Така се утвърдихме като уникална медийна платформа, която създава информационно съдържание от и за България на английски, немски, руски, френски, испански, но също така и на езиците на нашите "съседи" - сръбски, гръцки, турски и албански език. С информационните си програми и подкастове - с кратко и ясно поднасяне на новините, съдействаме за формирането на имиджа на страната ни по света и подпомагаме с информация българските общности зад граница и нашите сънародници, които са с майчин език, различен от българския. В контекста на динамичните обществено-политически процеси в Югоизточна Европа, с балканските си езици "Радио България" е ценен източник на информация за европейската интеграция на страните от Западните Балкани.

Дневният подкаст "България днес" е забележителен продукт в дигиталното пространство не само с многообразието на използваните езици, но и със своето съдържание - микс от новини, теми и музика от и за България, обхващащи всички сфери от живота в страната ни. В продължение на изначалната си мисия - да се говори повече за България на различни езици по света (това е била основната идея при създаването на радио-предаванията за чужбина преди 86 години), днес предоставяме и актуална, практична информация за обществения живот, възможностите за работа и бизнес, за туристически пътувания и почивка, за значими културни и спортни прояви, както и за събития от България, представляващи интерес за чуждестранна аудитория, част от която могат да са и чуждите граждани, живеещи у нас или посещаващи страната ни.

Пред екипа на медията ни стои амбициозната задача да задълбочи градените с години връзки с наши сънародници в различни точки на света, като поддържа жива връзката им с родната култура и език. Част от тях стават наши сътрудници, автори. В програмните намерения на "Радио България" са залегнали и много нови форми на поднасяне на информация, които, вярваме, много скоро ще можем да представим.

Ще продължим да развиваме видео - подкастите. Имаме автор от Тараклия, Молдова, който в момента е студент в България. Чрез видео материали той ще ни представя чуждестранни студенти, които учат в България - един младежки поглед към живота зад граница. Във фокуса ще бъдат и историите на бесарабските българи, които остават за постоянно у нас.

- Една от най-популярните ви рубрики е "Родина зад граница", съвместна рубрика и подкаст на Програма "Хоризонт" и "Радио България", на която и Вие сте водещ . . .

Красимир Мартинов: Тази рубрика се превърна в публичен форум за среща с представители на българските общности зад граница и с чужденци, избрали България за свой временен или постоянен дом. Започнал експериментално в "Радио София" - по идея на журналиста Добринка Добрева, форматът днес е пример на партньорска синергия между националната програма "Хоризонт" и многоезичната "Радио България". Зад рубриката и едноименния подкаст, който надгражда рубриката, стоят обединените творчески търсения на Добринка Добрева и Станислава Пирчева от програма "Хоризонт" и на неуморния журналистически екип на "Радио България".

"Родина зад граница" разказва за хората, които са избрали България за свое убежище и които живеят в нашата страна под международна закрила. Представяйки начина им на живот, бита и културните им ценности, екипът на предаването поставя акцент върху социалната среда, мястото им в местните общности и техните права. И така провокира позитивна промяна в обществените нагласи спрямо бежанците и мигрантите.

Съдържателният обхват на рубриката се надгражда и от историите на нашите сънародници в чужбина, разказани пред "Радио България" - и на живо, в ефир, чрез гости в студиото и включване на слушатели от цял свят.

"Родина зад граница" се превръща и в своеобразен медиатор между институциите и емигрантските ни общности по теми, свързани с политиката за българите в чужбина.

- Как поддържате обратната връзка с аудиторията си?

Красимир Мартинов: Получаваме много имейли, коментари в рубриките и дори обикновени писма по пощата. Писмата по пощата идват главно от слушателите и читателите на програмата ни на турски език. Особено активни бяха около изборите - някои от слушателите ни се превръщаха в наши репортери, изпращаха снимки, видеа, споделяха проблеми. Това е и големият смисъл: да има интерактивна връзка с хората, така и по-лесно ще се ориентираме какво им е интересно и ще можем да предоставим още по-интересен продукт.

Какъв е екипът на "Радио България"?

Красимир Мартинов: В основата му са високоспециализирани езикови специалисти. Известни сред преводачите имена. Всички са изключителни професионалисти. Над създаването на подкаста работи екип от талантливи репортери, журналисти и редактори, които подбират най-актуалните и най-интересните теми, свързани с България, адаптират ги за чуждоезикова аудитория. Всеки от тях има принос за Голямата награда "Сирак Скитник", тя е колективна награда. Не е случайно и това, че "Радио България" бе номинирано и в трите категории на наградите, във всички направления.

В "Радио България" винаги са работили интересни хора. Джоко Росич е бил водещ на предаванията на сръбски език . Известният ни аниматор Теодор Ушев също е свързан в началото на кариерата си с нашето радио.
/ХТ/