AV 16:58:01 25-01-2022
GI1653AV.001
медии - БНР - Милен Митев - интервю

БНР има нужда от промяна, но това ще става обмислено и в диалог с хората, казва генералният директор на радиото Милен Митев

София, 25 януари /Даниел Димитров, БТА/
На 25 януари 1935 г. цар Борис Трети подписва указ, с който радиоразпръскването в България става държавна собственост. В резултат на този указ се поставя началото на Българското национално радио (БНР). При създаването си първата българска радиостанция получава името "Радио София", а неин първи директор е Сирак Скитник - талантлив художник, критик, поет, театрал, общественик.

Осемдесет и седем години по-късно, в навечерието, когато се връчват наградите "Сирак Скитник", БТА разговаря с настоящия ръководител на Радиото - Милен Митев. Той е на поста от октомври 2021 г. До избора му стигна, след като предшественикът му Андон Балтаков подаде оставка през август, а Митев бе избран за временно изпълняващ длъжността.

"Идеята ми е промените да се случват бавно и постепенно. Да, радиото има нужда от развитие и смятам, че в следващите години ще можем да осигурим такова. Но всички стъпки трябва да се случват обмислено и в диалог с хората, които засягат", казва Милен Митев пред БТА. По думите му рейтингът не трябва да бъде водещ за БНР като обществена медия, но е много важен за "сверяване" на часовника.
Ако рейтингът пада надолу, трябва да ни светва някаква червена лампа - че можем да правим нещата и по-добре, казва той.

Пред БТА генералният директор на БНР разказва - за горещия стол, на който седи вече трети месец, за спешните мерки, промените и приоритетите, за поправките в медийния закон, за "лукса" да поддържаш шест музикални състава, за дигитализацията и за умението да гарантираш спокойствие на работната атмосфера.

- Г-н Митев, горещ ли е все още столът на генерален директор, няколко месеца след като бяхте избран на тази позиция?

Милен Митев: Мисля, че този стол винаги ще бъде горещ. Дори човек да седи на него цяла вечност, той няма да спре да пари. Радиото е една много сложна система, в която по всяко едно време се случват много неща. Във всеки един момент има поне няколко огнища, които да подпалват стола. Така че това е нормална част от работата. Важното е да успяваме да потушаваме всички пожари, преди да се разгорят.

- От новата позиция, по-близко ли усещате радиото или по-далеч?

М. Митев: Много е сложно да се каже. В някои отношения, може би става по-далечно. Защото, когато човек седне на този стол, отношението на другите към него се променя - което никога не ми е харесвало. Много се надявам да има съвсем минимална промяна в моето отношение към колегите, както и на тяхното отношение към мен.

В същото време, когато човек застане на позиция, в която има възможността да развие организацията и да й помогне да продължи напред, тя няма как да не му стане още по-близка.

- Имаше ли нужда от спешни мерки в началото и какво за Вас е приоритет в момента?

М. Митев: Не бих казал, че е имало нужда от спешни мерки. Най-важното беше да се съхрани спокойствието, да се създаде у колегите усещането, че няма да се случи някаква революция, че няма да бъде сринато постигнатото дотук.

Знаете, че в последните години БНР преживя няколко смени на ръководни екипи и на генерални директори, което неминуемо води до несигурност у колегите. Много е важно те да се фокусират върху тяхната работа, а не да мислят за това кой ще бъде генерален директор в утрешния ден и дали няма да предприеме някаква промяна, която да ги засегне.

Идеята ми е промените да се случват бавно и постепенно. Да, радиото има нужда от развитие и смятам, че в следващите години ще можем да осигурим такова. Но всички стъпки трябва да се случват обмислено и в диалог с хората, които засягат.

- Това означава ли, че скоро няма да има промени в програмите на БНР?

М. Митев: Промените в програмната схема обикновено се случват в началото на есенния сезон. В следващите няколко месеца ще имаме време за анализ на сегашните програмни схеми.

За първи път от няколко години ще се опитаме да инвестираме малко повече средства в социологическо проучване. Така ще имаме представителна информация - не само на национално ниво, но и по региони. Искаме да имаме по-детайлна представа какво се възприема по-добре от аудиторията и какво - не толкова. Идеята е, на основата на тази информация, да могат да се вземат решения за подобрение в програмната схема, които да станат ефективни през втората половина на годината.

- Разбирам, че някои от насоките за промени в програмата ще зависят от това социологическо проучване. Това означава ли, че рейтингите нямат значение?

М. Митев: На фона на целия медиен сектор БНР винаги е близо до първата позиция, обикновено начело са програми с изцяло музикална и развлекателна насоченост. Но сред информационните програми "Хоризонт" е лидер. Някои от регионалните ни програми също стоят много добре, дори в национален план, въпреки че се приемат само на определена територия.

Рейтингът не трябва да бъде водещ за нас като обществена медия, но е много важен, за да си сверяваме часовника. Програмите ни са структурирани по друг начин. Нашите лицензи са доста подробни и описват какви задачи трябва да изпълняваме - с програми, насочени към българите в чужбина, към хората с увреждания, регионални новини, спорт... Много точно е описана мисията, която трябва да изпълняваме. Естествено, някои от тези предавания имат по-ограничени аудитория, независимо как са произведени и направени, колкото и да е интересен водещият. Затова рейтингът не е от основно значение, но в същото време, ако прекалено малко хора ни слушат, или ако рейтингът пада надолу, трябва да ни светва някаква червена лампа - че можем да правим нещата и по-добре.

Тук обаче идва една друга тема - за интереса към радиото изобщо. Затова много е важно в близките няколко години БНР да стъпи по-сериозно в дигиталното пространство. Дигиталните продукти трябва да могат да допълват линейните. И трябва да можем да запазим своето значение за обществото като надежден източник на информация във всички платформи.

- Дигитализацията ли е ключов момент в развитието на радиото или това е само част от многото неща, които трябва да се направят?

М. Митев: Това е може би най-основното, тъй като в ефирното пространство БНР стои стабилно. Ние се ползваме все още с най-високото доверие сред слушателите. И това е нещо, което не трябва да приемаме като даденост, а трябва да се борим, за да го запазим.

В същото време, в дигиталното пространство, като че ли сме по-изостанали и там имаме нужда да наваксаме. Радиото трябва да се опита максимално да използва ресурса, с който разполага, за да може да си осигури развитие и в дигиталното пространство.

Най-напред, в административно отношение, ще обособим една структура, която да се занимава с координацията на цялото дигитално съдържание на всички нелинейни медийни услуги на БНР. След като свърши тази първа административна стъпка, започва същинската работа. Хората, които сформират този екип, ще трябва да помислят за една цялостна визия и стратегия - за това кои точно дигитални продукти да развива радиото, кои биха били най полезни за обществото и в унисон с обществената мисия, която изпълняваме.

- Имате ли подкрепа за работата си от управителния съвет, който е от времето на по-предишния генерален директор Светослав Костов?

М. Митев: Засега смятам, че успяхме да работим добре. Факт е, че през годините се получиха проблеми, които водят до това, че всеки нов генерален директор не може веднага да избере свой управителен съвет, нито може да се възползва от опциите, които дава Кодекса на труда - да смени хора от оперативния ръководен екип. Преди няколко години Върховният касационен съд се произнесе, че това основание е неприложимо за обществените медии. Това, до известна степен, е ограничаващо.

Дори, ако човек има желание да извърши някакви кадрова промяна, не е невъзможно, но е много по-трудно да се случи.

В същото време, предимството е, че по този начин човек се предпазва от прибързани мерки, които не винаги може да са правилни. Били сме свидетели в историята, когато идва нов началник, на първия ден сменя цялото ръководство и не се осигурява никаква приемственост...

- ...и се губи спокойствието, за което говорихте...

М. Митев: Да. Така, че този път сме в другата крайност, но се надявам това да има своите позитиви за цялостната работна атмосфера. Защото, ако човек всеки ден има притеснения за мястото си, това няма как да не се отрази негативно и на неговата работа.

Аз все пак съм бил част от този екип - в друга роля - поради което познавам колегите. Разчитам на открита и директна комуникация с всеки един от тях.

Надявам се, че в момента, имайки ограничението да работя с управленския екип, който съм заварил, това няма да представлява проблем за планираното развитие на радиото. Надявам се, че повечето от колегите наистина са възприели предложената от мен идея за следващите няколко години.

- Като говорим за промени и инициативи, БНР ще инициира ли свои предложения за промени в Закона за радио и телевизия?

М. Митев: Разбира се. Смятам, че законът има нужда от промяна в много аспекти.

От името на радиото бих се фокусирал предимно в тази част, която засяга обществените медии и осигуряването на предвидимост във финансирането.

Не говорим за това дали радиото трябва да получава по-малко или повече пари. Говорим за промяна в самия механизъм на финансиране, който да осигури неговата предвидимост. Защото през годините радиото е започвало много нови инициативи. Откривани са нови програми, създавани са нови интернет сайтове, добавени са нови дейности, без това да се отразява на финансирането.

Обикновено, когато финансирането се променя, то е било резултат от някакво решение, например, за обща индексация на заплатите в целия публичен сектор или нещо подобно. Тоест, в момента имаме разминаване и разкъсване между финансирането и дейността, която радиото извършва. Финансирането трябва да е резултат, трябва да зависи именно от дейностите, които извършваме.

Затова е много важно обществото, чрез законодателния орган, да каже ясно какво точно се очаква от БНР и БНТ като дейност. За да може после да се извърши оценка колко ще струва изпълнението на така поставената задача. Иначе непрекъснато ще бъдем в една ситуация, в която ни се иска да направим нещо повече, но нямаме финансовия ресурси да го постигнем.

- Защо това финансиране е болна тема на едва ли не цялото общество, и това не е ли тема, която поставят само хора, които не са наясно как се прави радио, най-общо казано?

М. Митев: Финансирането винаги е болна тема, защото парите никога на никого не стигат. В случая не говорим толкова за конкретния размер, колкото за определяне на ясен механизъм, по който да се стига до този размер. Заради тази разпокъсаност, в момента финансирането на обществените медии се осъществява чрез оценка на час програма. А ние правим много други неща, които не са линейна програма.

Иначе, радио може да се прави по много и най-различни начини. Със сигурност, можем да орежем разходите, но те биха се отразили на качеството на програмата. Ако закрием кореспондентски пунктове, няма да получаваме информация от съответната точка на страната или чужбина, което ще ощети обществото. Ако се опитаме да намалим броя на хората, които създават програма, това неминуемо също ще се отрази на нейното качество. Ако се опитаме да намалим броя на музикалните състави това, ще се отрази на тяхната културна дейност - звукозаписна и концертна...

Причинно-следствената връзка е друга - трябва да тръгнем оттам какво е необходимо да правим и чак тогава да говорим за неговото финансиране.

- Лукс ли е да се поддържат шест музикални състава?

М. Митев: Това е едно огромно културно богатство. Освен че записват произведения, шестте състава имат и концертна дейност.
Много е важно да осигурим развитие - не само на журналистиката и медийното съдържание, но и на музикалните състави. Затова ще търсим всякакви възможни варианти за партньорство, както с организатори на събития, така и с Министерството на културата. Надявам се, в лицето на новосформираното правителство да намерим подкрепа за каузата на музикалните състави на БНР.

Те трябва да се развиват и имат нужда от комфорт, който да им позволи да работят нормално. Имам предвид и финансов комфорт, който е все по-трудно да им осигурим в сегашната обстановка...

- Наскоро БТА и БНР подписаха договор за партньорство. Виждате ли вече резултатите от това сътрудничество?

М. Митев: Да. Нашето сътрудничество започна с организирането на концерти на БНР, които екипи на БТА заснемат. Идеята е след това да се произведе видео продукт, който да се използва в интернет и социалните мрежи.

Вече имаме няколко такива записа, но тепърва ще берем плодовете от това сътрудничество, тъй като предстои тяхното опаковане като краен продукт и представянето им на аудиторията. Тепърва предстои да засилим нашето сътрудничество.

Надявам се да можем да засилим сътрудничеството си и по отношение на кореспондентските мрежи в страната и чужбина.

- - -

Милен Митев е роден на 4 март 1984 година. Завършва право в Софийски университет "Св. Климент Охридски". Започва работа в БНР през 2009 година като юрисконсулт. Има опит в областта на закрилата на авторски и сродни права, обществените поръчки, медийното, трудовото и административното право, управлението на имущество и участието в европейски проекти и програми. От 2013 до 2019 година е член на правния комитет на EBU (Европейски съюз за радио и телевизия).

През 2018-2019 година е ръководи дирекция "Правна и човешки ресурси" на БНР. От септември 2019 до март 2020 година работи в БТА - първо, като главен юрисконсулт, а след това - и като главен секретар.

От 1 април 2020 г. оглавява административната дирекция на БНР. На 27 октомври 2021 г. Съветът за електронни медии го избира за генерален директор на БНР. /ДД

/ГИ/