AV 16:15:01 25-01-2022
PA1609AV.003
Русия - Иран - Китай - учения - обзор

Трябва ли Западът да се притеснява от общите военни
учения на Русия, Китай
и Иран


София, 25 януари /Владимир Сахатчиев от БТА/

Русия, Китай и Иран проведоха третите си съвместни военноморски учения. И трите страни под една или друга форма се намират в конфронтация със Запада, особено със САЩ, което веднага повдига въпроса дали Западът трябва да се притеснява от подобно сътрудничество, и то военно.

На 21 януари Русия, Китай и Иран започнаха третото издание на съвместните си военноморски учения "Пояс на морска сигурност 2022". Те се състояха в северната част на Индийския океан и обхванаха площ от 17 000 кв. км.

Маневрите предвиждаха отработването на различни тактически упражнения като спасяване на горящ плавателен съд, освобождаване на отвлечен кораб и сваляне на мишени във въздуха през нощта. "Целта на това учение е да повиши сигурността в региона, както и да разшири многостранното сътрудничество между трите страни", съобщи пред иранската държавна телевизия говорителят на ученията иранският контраадмирал Мостафа Таджолдини, цитиран от Ройтерс.

Маневрите бяха третото издание на тези военноморски учения на трите страни, започнали през 2019 г. и неизменно провеждащи се във и около региона на Индийския океан.

Интерпретациите за това каква точно е целта на ученията са разнопосочни. От една страна, са по-сдържаните отзиви в руските и китайските медии, а на обратния полюс са американските, които показват тревога. Иранските реакции от провеждането им са подчертано възторжени.

Китайски военни анализатори заявиха пред близкия до Китайската комунистическа партия таблоид "Глобал таймс", че целта на ученията е да задълбочат сътрудничеството между трите страни, но и да покажат способността на Китай да поддържа световния мир и морската сигурност.

"Трите държави трябва да засилят сътрудничеството си и в нетрадиционните области на сигурността, особено в морската, тъй като понастоящем някои страни продължават да създават проблеми по море, в очевидно нарушение на международното право", каза пред изданието китайският военен коментатор Сун Чжунпин.

Анализаторът отбелязва, че за Китай, Русия и Иран е изключително важно да гарантират сигурността на международното корабоплаване поне по три причини: първо, посочва той, по-голямата част от руската външна търговия става по море; Иран разчита на морските коридори, за да изнася нефта си; а за Китай морските пътища са важни за вноса на нефт и газ и за външната търговия.

По тази причина Сун поставя знак за равенство между гарантирането на морската сигурност и гарантирането на икономическата сигурност на тези страни. Анализаторът посочва, че предвид на това е съвсем в реда на нещата тези страни да си сътрудничат, но добавя, че това сътрудничество е и средство за тях да се борят срещу регионалната хегемония и морското пиратство.

По-нататък в статията вестникът възмутено посочва, че при първото издание на тези учения през 2019 г. западните медии са побързали да отбележат, че те се извършват от "от три от най-големите противници на Америка", а някои от тези средства за масова информация са спекулирали, че Пекин обединявал сили с Техеран и Москва, за да създадат "трио на автокрациите" и "да се обединят против демокрациите".

В заключение "Глобал таймс" посочва, че в основата на тристранното сътрудничество стои взаимната полза, а не образуването на съюз и противопоставянето. Според цитирани от изданието експерти Иран може да осигури на Китай така необходимия му петрол и да увеличи мощта си чрез износа на енергоносители.

Не така мислят обаче западните издания и цитираните от тях експерти.

"Уолстрийт джърнъл" отбеляза, че особено китайско-руското сътрудничество е ново предизвикателство за Америка, а съвместните военни учения и взаимният обмен на технологии имат за цел да ограничат американското влияние.

Според западни експерти, цитирани от вестника, е трудно да се определи степента на това взаимодействие, тъй като двете страни строго контролират информацията по въпроса. Но общите икономически съюзи, военни учения и усилвания на отбранителния потенциал, както и изказванията на лидерите на тези страни по въпроса определено са знак за задълбочаване на сътрудничеството.

"Те са две различни заплахи. Но вече са взаимносвързани заради сътрудничеството си", каза пред изданието Майкъл Кофман, военен експерт и специалист по Русия в Си Ен Ей, неправителствена аналитична организация от Арлингтън, САЩ.

Напрежението в отношенията на Вашингтон с Москва осигурява прикритие на Пекин, каза пред "Уолстрийт джърнъл" Василий Кашин, военен експерт и специалист по Китай от Висшето икономическо училище в Москва. "САЩ не могат да се надяват да надделеят в противоборството с Китай, освен ако не съсредоточат целия си ресурс в Тихоокеанския регион", каза той. "Русия и Иран са страните, които правят това съсредоточаване почти невъзможно."

Телевизия Си Ен Ен отбелязва факта, че откакто е встъпил в длъжност през юни, новият ирански президент Ебрахим Раиси води външна политика с източна насоченост, във фокуса на която е задълбочаването на отношенията с Пекин и Москва. Като красноречив пример за това медията посочва присъединяването през септември на Техеран към Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС), централноазиатско регионално обединение за сигурност, доминирано от Китай и Русия.

Друго обстоятелство, което говори за това според Си Ен Ен, е скорошното посещение на иранския външен министър Хосейн Амир Абдолахиан в Китай и това миналата седмица на самия Раиси в Москва, където той се срещна с колегата си Владимир Путин.

Англоезичното издание "Техеран нюз" отбелязва, че и трите страни си помагат една на друга в момент, когато са подложени на американски санкции. То припомня, че китайският президент Си Цзинпин е имал телефонен разговор наскоро с Раиси, в който е определил като "легитимни" исканията на Иран в преговорите със световните сили за ядрената програма и е заявил, че Китай е готов да засили координацията с Техеран "по регионалните (близкозточните) въпроси с цел гарантиране на общите интереси и подпомагане на регионалната сигурност и стабилност".

Иранският депутат Махмуд Абасзаде Мешкини заяви, че триъгълникът Русия-Китай-Иран може да прекрати едноличната хегемония на Запада, съобщи иранската държавна осведомителна агенция ИРНА, цитирана от руската агенция Регнум.

"Присъединяването на Иран към ШОС създаде нов политико-икономически полюс в региона, което може да завърши с прекратяването на едноличната хегемония на САЩ и Запада", отбеляза той. "Китай и Русия като другите два ъгъла на този триъгълник притежават военна и политическа мощ, наред с право на вето в Съвета за сигурност на ООН и по този начин сътрудничеството им с Иран увеличава общата им мощ."

От руска страна за ученията се изказа посланикът на Москва в Техеран Леван Джагарян в интервю за РИА Новости. В него той се ограничи единствено до официалната трактовка на целта на ученията, като заяви, че целта им е да бъде гарантирана сигурността на международното корабоплаване и борбата с морското пиратство и отбеляза факта, че те ще се състоят в региона на Персийския залив.
Всяка от трите страни Китай, Русия и Иран има сериозни проблеми със Запада.

Между Китай и САЩ има усилено противопоставяне на практика във всяка от трите основни сфери на международните отношения политическата, военната и икономическата. И това напрежение между Вашингтон и Пекин в последните години само нараства, а като основен дразнител в тях в последно време се очерта въпросът за Тайван.

Русия също има дългогодишни проблеми със Запада, които също растат прогресивно през последните години. Напрежението в тези отношения подобно на това в китайско-американските се покачи неимоверно, като най-голямото му проявление е сегашната криза около Украйна.

Проблемите на Иран със САЩ от своя страна водят началото си още от Ислямската революция там през 1979 г. и създаването на Ислямската република и идването на власт на аятоласите. Оттогава досега то на практика не е спирало да се покачва, преминавайки през много горещи фази, като се започне от 444-дневната заложническа криза в американското посолство (1979 - 1981 г.) и се стигне до съвременното напрежение около иранската ядрена програма.

Доколко китайско-руско-иранското военно сътрудничество наистина е насочено към противодействие на Запада е въпрос, по който експертите и официалните представители вероятно ще продължат да спорят. Но е факт, че подобна ос на взаимодействие представлява особено предизвикателство към Запада, особено ако в даден момент то прерасне в открит военно-политически и военно-икономически съюз. От управлението на президента Барак Обама основен приоритет за САЩ е Индийско-тихоокеанският регион и по тази причина те няма как да не са разтревожени от обстоятелството, че тези учения стават именно в него.


/ПА/