AV 12:00:31 25-01-2022
PA1155AV.002
Великобритания - политика - премиер - скандали - обзор

Ще се измъкне ли за пореден път
харизматичният популист
Борис Джонсън


София, 25 януари /Николай Станоев, БТА/

Пандемията от новия коронавирус, разтърсила целия свят през последните две години, потвърди една тенденция, характерна за бившите социалистически страни в Източна Европа: недоверието на местните жители към собствената им политическа класа, за която мнозина по презумпция са убедени, че е корумпирана, стремяща се предимно към лично облагодетелстване и готова да продаде националните интереси. И също така, макар и романтичните представи от периода след разпадането на съветския блок частично да са позагубени, мнозина в региона споделят клишето, че политиците на Запад са много по-добри.

През периода на пандемията един лидер се замеси в поредица скандали, излъга не един или два пъти, първо подцени новия коронавирус, който впрочем едва не го уби, и страната му в началото бе на едно от челните места по смъртност. Същият този човек междувременно се ожени за трети път и стана баща на две деца. Това не е авторитарният президент на някоя екзотична държава, която на пръв поглед трудно може да бъде открита на глобуса, а премиерът на люлката на парламентарната демокрация - Великобритания.

Борис Джонсън винаги досега успява да оцелее, дори в ситуации, при които това би било невъзможно за повечето от другите лидери. 57-годишният баща на най-малко седем деца (четири от втората си съпруга и поне едно от извънбрачна връзка) има безспорния талант да се измъква - само с извинение или просто замитайки поредния скандал, но и с удачни или просто популярни мерки. А и Фортуна често му се усмихва.

Харизматичният популист бе един от хората с основен принос за това британците да бъдат убедени изненадващо за мнозина да гласуват през 2016 г. за излизане на страната им от Европейския съюз. Три години по-късно, когато негативните последици от развода с Европейския съюз вече започнаха да се усещат във Великобритания, Борис Джонсън спечели най-голямото парламентарно мнозинство на Консервативната партия от повече от три десетилетия, не с друго, а обещавайки Брекзит най-накрая да стане реалност.

В самото начало на пандемията, когато паниката у хората бе най-силна, а склонността за спазване на строги мерки - най-голяма, британският премиер се раздели с главния си съветник Доминик Къмингс, след като стана ясно, че той е нарушил строгите ограничителни мерки. Впоследствие Къмингс, смятан за един от архитектите на Брекзит и доверен съветник на Джонсън, се обърна срещу своя бивш шеф. Той направи поредица разкрития, например че министър-председателят първоначално не искал да налага локдаун заради коронавируса, тъй като според него умирали само хора над 80-годишна възраст. Цинични думи, които биха довели до оставката на почти всеки друг човек на ръководен пост. Но не и на Борис Джонсън.

Освен че винаги досега съумява да се измъкне от поредния скандал, британският премиер често пъти предприема успешни мерки - например той успя да организира една от най-бързите и успешни ваксинационни кампании срещу ковид в света. Най-голямото повишаване на данъците във Великобритания от повече от половин век, което бе обявено миналата година от правителството на фона на тежките икономически последици от пандемията, също не застраши Джонсън. А и късметът обикновено досега винаги е с него - епидемичната ситуация като че ли по поръчка се подобрява почти винаги когато той е притиснат, за да може да намали напрежението с облекчаване на обременяващите за бизнеса и личния живот на хората ограничения.

Големият въпрос сега е ще се измъкне ли за пореден път британският премиер, след като през последния месец бе въвлечен в поредица скандали - най-вече за на практика незаконни партита с алкохол в неговата резиденция в разгара на локдауните. В типичен стил Джонсън първоначално отрече да са били нарушени правилата, а след това, когато вече нямаше избор, се извини за очевидното лицемерие на тези събирания.

Британският премиер и сега бе защитен от свои приближени, често нескопосано. Министърът на образованието Надим Захауи например каза, че Джонсън би искал да не беше присъствал на тези партита и "разбира колко е наранена страната".

Този път обаче се надигнаха и много критични гласове, а консерваторите са с около 10 процента зад лейбъристите в социологическите проучвания - най-голямото изоставане от 2013 г. Показателно е, че дори един член на Камарата на общините от управляващата партия, Кристиан Уекфорд, премина в редиците на основната опозиционна сила. . .

За момента не е ясно дали необходимите 15 процента от депутатите консерватори (54 членове на Камарата на общините) ще поискат оставката на Джонсън като партиен лидер. Според анализ на в. "Таймс" от миналата седмица 58 депутати са против Джонсън. Писмата с искане на вот на недоверие се пазят в тайна, така че засега не е ясно дали всички тези членове на Камарата на общините ще поискат вот на недоверие.

И този път като че ли епидемичната обстановка дойде на помощ на Джонсън. Новият, силно заразен коронавирусен вариант Омикрон доведе до рекорден брой нови случаи във Великобритания, така както и в редица други държави. Смъртността обаче остана на стабилно равнище, а здравната система не бе подложена на необичаен натиск, отчасти защото при Омикрон заболяването изглежда протича по-леко, особено при ваксинираните, каквито са повечето британци.

Това позволи на Джонсън да отмени от тази седмица редица ограничения, въведени след появата на новия коронавирусен вариант. Този път обаче не е ясно дали тази маневра ще помогне за "изпускане на парата" - проучване на института "Ипсос", публикувано на 20 януари, показа, че 57 на сто от британците не одобряват своя премиер - с 6 процента повече отколкото седмица по-рано.

Очакванията на всички сега са насочени към доклада на висшата държавна служителка Сю Грей, която трябва да публикува тази седмица заключенията си за действията на Джонсън. Няма обявена дата за представяне на доклада, но в. "Телеграф" писа вчера, че интервюирани от Грей служители са дали "изключително изобличаващи" показания. "Джонсън загуби напълно своя авторитет", коментира пред британския всекидневник Ник Тимоти, който е бил началник на канцеларията на предишния премиер - консерваторката Тереза Мей.

Ако на 6 януари, в началото на новата поредица скандали около Джонсън, "Телеграф" прогнозира, че министър-председателят ще оцелее и този път, оценките на британските медии вече са по-различни. В материал, публикуван на сайта на телевизия "Скай нюз" например пише, че предвид намаляващия авторитет на Джонсън и нарастващата нестабилност в управляващата партия и правителството, все повече депутати консерватори смятат, че дори премиерът да преживее доклада Грей, той в крайна сметка ще бъде принуден да подаде оставка.

Все още има широк консенсус в парламентарната група на консерваторите, че Джонсън е човекът, който ще води партията на следващите редовни парламентарни избори през 2024 г., отбелязва сп. "Ню Стейтсман". В политиката настроенията може да се променят много бързо, признава обаче британската медия и прогнозира каква тактика ще възприеме министър-председателят: той отново ще забави събирането на необходимите 54 писма с искане на вот на недоверие, докато общественият гняв се разсее и хората постепенно продължат напред.

Този път шансовете на Джонсън изглеждат по-малки, но във всеки случай той все още не е обречен, както биха били почти всички други на негово място.

При това този опитен и безскрупулен политик вероятно е готов на всичко, за да се спаси. В четвъртък високопоставен представител на консерваторите, Уилям Раг, обвини правителството, че шантажира и заплашва разбунтували се депутати от партията. . .

При други обстоятелства може би ескалацията на геополитическото напрежение около Украйна би била достатъчна за отклоняване на вниманието от вътрешните проблеми на Джонсън. Вчера обаче дойде поредното обвинение срещу британския премиер - че по време на първия локдаун, през юни 2020 г., е отпразнувал рождения си ден въпреки забраната за събиране на много хора на закрито.
/НС/




/ПА/